По-високи глоби за нарушения в автомобилния транспорт
Кралският указ от 16 юни 2019 г. изменя Кралския указ от 19 юли 2000 г. за събиране и депозиране на сума за нарушения, свързани с автомобилния транспорт.
Министерството на мобилността и транспорта може да налага глоби за нарушаване на някои разпоредби по отношение на автомобилния транспорт.
Размерът на глобите е определен в приложението към горепосочения кралски указ от 19 юли 2000 г. Нарушителят може да бъде наказан за няколко престъпления. Дължимите суми са кумулативни.
Общата сума за плащане не може да надвишава 2750 евро. Новият указ увеличава този таван на 5000 евро.
В случай на измама, максималната сума беше 5 500 евро. В бъдеще той се повишава до 10 000 евро.
Тези суми могат да бъдат записани, когато нарушителят няма местожителство или постоянно местожителство в Белгия и не плаща незабавно предложената сума. Сумите за записване също се увеличават.
Вече могат да се плащат глоби онлайн (www.verkeersboetes.be, www.amendesroutieres.be, www.verkehrsstrafen.be и www.trafficfines.be) за лица с местожителство или постоянен пребиваване в Белгия. и които шофират от името на компания, установена в Белгия.
Настоящият кралски указ е публикуван в Държавен Вестник на 27 юни 2019 г. Той влиза в сила на 7 юли 2019 г.
На вниманието на българските транспортни фирми, чиито товарни автомобили преминават през територията на Белгия: наблюдава се бум на заплащане на недължими пътни глоби
Адвокатска кантора Lion’s Law се обръща към българските транспортни фирми, чиито товарни автомобили преминават през територията на Белгия, с предупреждението, че в последно време се наблюдава нарастване на случаите, в които български транспортни фирми, поради неусведоменост, заплащат недължими, но големи по размер глоби.
Каква е разликата между глоба и гаранция
1. Глоба
В случай на констатирано пътно нарушение, при което няма нанесени щети на трето лице, законът в Белгия (Чл. 65, пар. 1, ал. 1 на Законът от 16 март 1968 относно пътната полиция) позволява незабавно заплащане на парична глоба от извършителя, след съгласие и самопризанание от негова страна. Заплащането на тази глоба освобождава извършителя от наказателна отговорност, освен ако Прокоратурата не прецени да го преследва по наказателен път.
2. Парична гаранция
В случай на оспорване на нарушението и несъгласие да се заплати въпросната глоба от страна на лице, което няма адресна регистрация в Белгия, то следва да внесе парична гаранция, чиято сума е равна на глобата, посочена по-горе (Чл. 65, пар. 3 на Законът от 16 март 1968 относно пътната полиция). Съставя се протокол и следва стандартна съдебна процедура, по време на която извършителят може да предяви всички свои права пред съда, оспорвайки обвиненията, повдигнати срещу него.
Превозното средство на извършителя се задържа до внасянето на гаранцията, за което той разполага със срок от 96 часа. След изтичане на този срок Прокуратурата може да разпореди запор на автомобила. Запорът се вдига след внасяне на паричната гаранция, както и на евентуалните разноски по тегленето и съхранението на превозното средство.
Ако съдът оправдае водача, заплатената парична гаранция и сумите за разноски му се връщат (заедно с лихвите), както и разходите му за адвокат, а всички разходи по делото са за сметка на белгийската държава.
3. Протокол
При констатиране на пътно нарушение се попълва протокол, в който трябва ясно да се посочи за коя от горните две хипотези става дума : дали (1) водачът се признава за виновен и желае да заплати глоба с цел освобождаването му от отговорност или (2) оспорва вината си и заплаща само задължителната парична гаранция преди разглеждане на делото.
Ето как изглежда тази разлика в протоколите:
ФРЕНСКИ:
ФЛАМАНДСКИ:
Вижте тук пълния текст на образците на протокола на френски и на фламандски.
Какво се случва на практика
Практиката обаче показва, че много често не се прави разлика между заплащане на глоба и внасяне на парична гаранция. Това се дължи на непознаване/неразбиране на горепосочените правила от страна на българските фирми. Объркването понякога е причинено и от органите на местната пътна полиция, които сами попълват протокола или посочват на водача как да го попълни.
Тази грешка, обаче, много често има сериозни последици, тъй като, при неправилно попълване на протокола и самопризнание от страна на водача, той няма право да обжалва наложената глоба и платената сума не може да бъде възстановена на фирмата. Вследствие на това все по-често български транспортни фирми, обвинявани в нарушения, които те оспорват (намерена забравена втора дигитална карта в кабината, неспазване на времето за почивка и т.н.), се самопризнават за виновни и заплащат, против желанието им, глоби, които често са от порядъка на няколко хиляди евро.
Извод
За да се избегнат подобни инциденти, българските транспортни фирми, преди всичко, трябва да правят разлика мeжду глоба и парична гаранция. Освен това, техните шофьори трябва много внимателно да четат всички връчени им от полицията документи, както и да искат допълнителна информация, в случай на неяснота или съмнение. Препоръчително е при най-малкия проблем те да се свържат незабавно с адвокат, който да им изясни правата им и да ги защити пред органите на реда, прокуратурата или съда.
Екипът на адвкоатска кантора Lion’s Law
Drève du Sénéchal 19
B-1180 Bruxelles
Tel: +32 (0)2 725 38 99
Създаване на Централизиран регистър на банковите сметки и сейфовете в България
От вчера вече функционира Регистъра на банковите сметки и сейфове (РБСС), създаден въз основа на чл. 56а от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и Наредба № 12 на Българската народна банка (БНБ) от 29 септември 2016 г.
Въпросният регистър представлява организирана и поддържана от БНБ електронна информационна система, която осигурява централизирана информация, подавана от банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на Република България, за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници.
Съгласно Закона за кредитните институции (ЗКИ) достъп до информация от регистъра имат органите на съдебната власт (съдилища, прокуратура и следствени органи), Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната агенция за приходите и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Също така, достъп до информацията имат съдебните изпълнители при образувано изпълнително дело, както и банките и клоновете на чуждестранните банки, извършващи дейност в България.
Право да получават информация за съдържащите се за тях данни в регистъра имат физически и юридически лица, като за физическите лица това ще става безплатно.
Документите за дейността на Регистъра на банковите сметки и сейфове, както и таксите за получаване на справки от регистъра, са публикувани на интернет страницата на БНБ, която съдържа и раздел Често задавани въпроси.
Екипът на Lion’s Law е на Ваше разположение за повече информация.
Адв. Йордан Маринов
Lion’s Law
Следвайте ни по:
